Подготовка за раждане

Важно е да не се суетите оkоло kучеmо, наблюдавайте gеuсmвuяmа му.

Около 24 часа преди да започне раждането, бременното куче спира да яде. То прекарва повече време в избраното за гнездо място - обикновено

защитено, изолирано кътче. Някои кучета, имащи достъп до външната среда, изкопават бърлога в земята, в която да се

настанят, докато отглежданите в домашни условия често си избират

отворен шкаф или пространството под леглото. Много кучета стават по­възбудими и раздразнителни и с приближаване на раждането проявяват безпокойство. Със започването на леките контракции първият плоден мехур се притиска в родилния канал и се спуква, оставяйки локва от течност, подобно на обикновено изпразване на пикочния мехур. След това контракциите стават по-силни и ритмични.

Ражgане на кученцата

Първото кученце се появява през следващите два часа от спукване на околоплодния мехур. Повечето се раждат с главата напред, въпреки че не е необичайно някои да се появят с опашката напред. Повечето женски лягат настрани и раждат кученцата върху земята, но някои предпочитат да стоят, оставяйки кученцата да паднат от малко разстояние.

Най-силните контракции са необходими за придвижване на главата и раменете на кученцето през родилния канал. След като те се покажат, останалата част от тялото излиза лесно. Всяко малко се ражда обвито в ципа, която майката отстранява с език от лицето и тялото му. Масажът, който езикът и упражнява, е достатъчен да го стимулира да поеме първата глътка въздух. Облизването освен това подсушава кученцето, като така се намалява рискът от хипотермия. След появяването на всяко малко майката изхвърля последъка (плацентата), много важна връзка на кученцето, навлизаща през неговия пъп. Обикновено майката изяжда последъка, прегризвайки пъпната връв на около З см от тялото на кученцето. До ЗО минути раждането отново започва и се изхвърля следващото кученце с неговия последък.

Със всяко следващо раждане майката подсушава чрез излизване поредното кученце и изяжда последъка, но е по­ангажирана със следващите контракции, отколкото с нахранването му. Здравите кученца, привлечени от топлината на нейното тяло, остават близо до нея. По правило едрите кучета имат по-големи котила, докато по-дребните породи имат по-малки. Обикновено чак след раждането на последното кученце майката се отпуска на страни и оставя кученцата да сучат. Така тя осигурява достъп до своите цицки, които е подготвила и почистила през последните етапи от бременността.

Тя облизва аногениталната им област, за да ги стимулира да уринират и дефекират, изяждайки отпадните им продукти, за да скрие доказателствата за уязвимо им присъствие. Ако някое кученце се отдалечи, но не плаче, тя не му обръща внимание. В котило от седем кученца обикновено се ражда едно с видим или  скрит недъг, което умира до ден или два. Майката се концентрира върху здравите, предлагайки им топлина, храна и защита.

Усложнения при раждане

Развъждането е усложнило в известна степен процеса на раждане. Някои породи, илюстрирани от Булдога, често раждат кученца с глава, прекалено голяма, за да премине през родилния канал. Други, например Йоркширският териер, раждат прекалено големи приплоди и често трябва да се направи цезарово сечение. Далматинците могат да родят толкова големи котила, че майката просто не може да осигури достатъчно мляко за оцеляване на всичките и малки. Други могат да имат трудности при отделянето на мляко. Навременният квалифициран съвет обикновено е достатъчен, за да се преодолее възможния проблем.